Става жестоко. Става гражданска война. Убийци хладнокръвно вземат своя дан по пътищата. Челопешкото шосе е поредният паметник на безумието.
На смъртта и човешката безотговорност. Впрочем, това дело на човеци ли е? И какво общо имат човешките норми в случая? Даже думата „изродщина“ не може да фиксира точното значение на случката. Всякакъв опит за сериозен анализ губи смисъл. Това не може да се коментира нито хладнокръвно, нито безпристрастно.
Умът започва да те боли при спомена за кръвопролитието на това нарицателно вече Челопешко шосе. Където човекоподобни същество отнемат като на майтап човешки живот.
Садизъм, сравним с Холокоста или Баташкото клане. И държава, която ще съди по хуманните цивилизационни закони същества, сякаш изникнали от Средновековната инквизиция. Богатите бедни. Мизерници на духа, царе на мутреенето.
Натежали от коли, пари, злато и беззакония. Ще се водят следствия и дела, защото всеки бил невинен до доказване на противното. Както всеки е жив до срещата му с убиеца.
И сега какво – търсим закон за беззаконието. За да го намерим, трябва да се върнем в Средновековието – на инквизиторите да се отговори с методите на Инквизицията.
