Не, това не може да е истина. България е бангаранга. Тридневните неистови напъни да ни направят горди българи се увенчаха с успех. Животът ни вече не е същият и трябва да се приспособяваме. Влязохме в историята и не се вижда как ще излезем.
Станахме доживотни обитатели на европейската музикална лудница. Номер едно сме в необятния свят на либерастите. Велики сме. Недостижими и даже Господ да си гледа работата. Вече знаем какво значи „бангаранга“ и това ни е достатъчно – хаос, суматоха, лудост, ненормалщина, изтрещяване, побърквация и каквото още се сетите от сорта. Това е България днес.
Песента си дойде точно на мястото и Европа ни го призна. Вече може да се поздравяваме с „бангаранга“. Ограмотихме се – пишем DARA на латиница, по европейски. С кукерските одежди бръкнахме дълбоко в традицията, а с ямайското наречие укрепихме международните си връзки.
Покорихме Виена, натрихме носа на Европа, разбихме сцената, царе сме на шоуто, подпалихме подиума, блестим на небосклона, взривихме шоубизнеса, направихме мазало, къртим мивки, закачихме трибагреника на балкона.
И сега какво? Освен Дара да се върне на работа в Кауфланд /може и със Стоичков/ и да свали цените. Бангаранга, ама тя си го може.
Валентин Варадинов
