Случаят „Петрохан и Околчица“ извади наяве доста скрити бесове на обществото. Всичко ври и кипи около тая нечовешка драма, която няма разумно обяснение, както и да я погледнеш. Наслагва се чувството, че шизофренията е обхванала не само „героите“, но и техните анализатори.
Неистов бяс да се коментира и разконспирира необятното и необяснимото. И съвсем резонно се появиха не по-малко бесни крясъци: „Спрете се!!!“
Щото шизофренията вече слиза от Петрохан и Околчица и към низините на обществото, заразява като чума повсеместно и неудържимо. Затова е нужна хигиена и на говоренето.
Обществото има право да знае, но не е длъжно да получава ежедневните конски дози бяс, които ще унищожат и без това разбитата му имунна система. Точно тия дни – годишнината от гибелта на Апостола – трябва да дойдат като задължителната доза смирение, от която имаме нужда.
Защото Левски иска от нас памет и мисъл за нещо градивно. Иска ум и разум както в думите, така и в делата. Иска нормалност и скромност. Споменът за неговата бесилка днес е най-силното лекарство срещу чумата, идваща от Петрохан и Околчица.
И това лекарство трябва да се изпие. Иначе чумата няма да ни прости. И за това ни е нужен Апостола.
Валентин Варадинов
