Правителството падна и повлече крак. Веднага след него падна и бюджетът, а за капак и Кобрата падна зрелищно на ринга след грозен нокаут. Тук няма как да преброим падането на рейтинги, щото водата още е твърде мътна и не може с просто око да се види кой е отдолу и кой отгоре.
Отчетохме твърде плодовита седмица на паданията. За компенсация обаче цените бележат все по-завидни висоти, което е нормално по закона за скачените съдове. След тези падания естествено е да има и падения, и пропадания.
За добро или за лошо годината скоро свършва и класацията за дума на годината вече е свършила, иначе без конкуренция щеше да бъда „паднал“, „пропаднал“ или нещо от сорта. От всички падания най-осезаемо ще се усети падането на бюджета.
Капката, която преля чашата и удави кабинета, вече почва да дави и най-ентусиазираните митингови герои, осъзнали болезнено, че между лошото и по-лошото, избрахме второто. И сега цял народ е като удавник, лишен даже и от сламката.
В ролята си на изпаднали германци ни остава едничката радост да чакаме новогодишното приветствие по телевизора. То трябва да отговори на въпроса ще има ли още нокаути и кой ще поведе Дунавското към изборните секции.
Валентин Варадинов
