Вчера се колебаехме между две войни, с които да изпълним тревожното си време. Едната е повод за национална гордост – Руско-турската освободителна, както доскоро пишеше в учебниците.
Другата също е освободителна и в нея също участваме, колкото и да не ни се иска – войната в Иран, която вече обхваща територии къде ли не по свта.
Кой ни е освободил от османското присъствие горе-долу ни стана ясно, затова сега се концентрираме около това кой кого ще освобождава в Иран.
И дали сме на правилната страна на историята да се включим на страната на победителите. Ние със свободата винаги сме си имали проблеми, затова съчетаването на две войни на Трети март ни дойде в повече. За нас сега свободата означава свобода на корабоплаването в Ормузкия проток и ако може американските самолети цистерни да не излитат от софийското гражданско летище.
Друг аспект на свободата е да се върнат свободно „заточените“ българи екскурзианти в Близкия Изток. Толкова малко ни е нужно, за да сме горди българи, да не гледаме цените по бензиноколонките и да си планираме ваканциите в Дубай.
Обаче ядец – пак трябва да се обясняваме за руснаци и американци, дето не се знае поробиха ли ни, освободиха ли ни…
