ЦЪРНОГОРСКИ СЪБОР -„В СЪРЦЕТО НА ГРАОВО“
10, 11, 12 юли 2026 г. – петък, събота и неделя
Място: в двора на манастира „Св. св. Козма и Дамян“ над с. Гигинци, Община Брезник, Област Перник
Времетраене: В рамките на три дни от 10 до 12 юли в двора на манастира ще може да се види фотодокументална изложба- „150 години Априлски въстание“. Тя е със съдействието на Отдел „Държавен архив-Перник. Дирекция“ Регионален държавен архив“-София. Държавна агенция „Архиви“
150-годишнината от Априлското въстание е символ на върховна национална саможертва и единство. Този велик подвиг доказва, че свободата не се подарява, а се извоюва с кръв, решителност и непреклонен дух. Жертвата на предците ни положи основите на съвременната българска държавност и промени хода на историята.
150 години от Априлското въстание – 150 години памет, гордост и признателност към героите, които с живота си извоюваха правото ни на свобода. Всеки ден трябва да си припомняме онези съдбовни дни и силата на българския дух, саможертвата и смелостта на революционерите, които запалиха искрата на свободата.Тяхното дело ни задължава – да пазим паметта, да отстояваме ценностите и да градим достойно бъдеще за България.
Вдъхновяващите послания, с които отбелязваме този завет, могат да се обобщят в няколко силни мисли и призиви:
• Урокът за достойнството: „Априлското въстание ни учи, че сме горди потомци на един народ, който не се е страхувал да се бори за своята независимост“.
• Цената на свободата: Саможертвата на въстаниците ни завещава, че зад думата „Родина“ стоят хора, съдби и кръв. Тя е моралният мост към нашето Освобождение.
• Народната памет: „Народ, който помни, има бъдеще. Народ, който забравя – губи дори това, което вече е спечелил“.
• Силата на бунта: Тези събития са доказателство, че свободата е въпрос на смелост да не приемаш неправдата.
„150 години Априлски въстание“
/Фотодокументална изложба/
Какво съдържа и показва Фотодокументална изложба:
Фотодокументална изложба „За свободата на един народ“ на Национална библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ и Държавна агенция „Архиви“, под патронажа на президента на Република България госпожа Илияна Йотова и с финансовата подкрепа на Министерството на културата, е посветена на едно от най-значимите събития в българската история – Априлското въстание от 1876 г.
Включени са над 130 документа, разположени тематично и хронологично в 24 табла. Преобладаващият масив от документи са от фондовете на Българския исторически архив, ориенталски сбирки към НБКМ. Подбраните архивни материали са протоколи, писма, телеграми, възвания, удостоверения, фотографии, карти и публикации от възрожденския периодичен печат.
Използвани са няколко документа от румънските и италианските архиви. Експозицията показва разгърната панорама на събитията в революционните окръзи, ролята на емигрантските организации, четата на Христо Ботев и международния отзвук на въстанието, който го превръща от едно военно поражение в едно успешно въстание.
Фотодокументалната изложба „150 години Априлски въстание“ е част от мащабната национална програма за отбелязване на 150-годишнината от епопеята 150 години Априлски въстание: Памет, единение и бъдеще. Експозицията представя уникални исторически архиви, оригинални фотографии, писма и документи, свързани с подготовката и избухването на въстанието.
Остава въпросът към всички нас: 150 години Априлско въстание- -събитие, което промени хода на българската история и поставя въпроса за свободата, саможертвата и националното достойнство. Днес обаче се питаме-жив ли е духът на Възраждането и могат ли националните каузи все още да ни обединят? Дали е ключов урок от събитията през 1876 г., …..значението на единството след изпитанията!
Инфо тема колоквиуми през годините
/I.Първо издание: Църногорския събор „В сърцето на Граово“
13-15 юли 2018 г.
– 13 юли. Колоквиум на тема: „Развитие и бъдеще на културния и на поклонническия туризъм в област Перник“
II.Второ издание: Църногорския събор „В сърцето на Граово“
12-14 юли 2019 г.
– 12 юли. Колоквиум на тема: “Храната на бъдещето“.
На обявените дати 11-12 юли 2020 г.третото издание на събора не се провежда. Световната пандемия Covid-19 г. не позволи, ограничи, отмени всички събития.
III. Трето издание: Църногорския събор „В сърцето на Граово“
3-4 юли 2021 г.
– 2 юли . Колоквиум на тема: “Представяне на обновените манастири и храмове в Краище
IV. Четвърто издание: Църногорския събор „В сърцето на Граово“
– 9 и 10 юли 2022 г. /Поради лоши метеорологични условия , силни дъждове датата за събора се отлага с една седмица назад на дата: 16-17 юли/
16-17 юли
– 15 юли- Колоквиум на тема:„Пърят към храма“ /Развитие и бъдеще на поклонническия туризъм в област Перник“/
V. Пето издание: Църногорския събор „В сърцето на Граово“
– 8 и 9 юли 2023 г.
– 7 юли: Колоквиум на тема: Пътешествие, което се прави само с един багаж – Сърцето “ – туризъм в реално действие – пътеки за пътешествия и места за настаняване из Краищенско Светогорие“.
VI. Шесто издание: Църногорския събор „В сърцето на Граово“
13-14 юли 2024 г.
-12 юли –Колоквиум на тема: „Децата и църквата“ /
11-12 юли 2026 г.
-10 юли – Колоквиум на тема: „150 г. Априлско въстание“
САНДЪКЪТ НА ПАМЕТТА, ВРЪСТНИК НА ВЪЗСТАНИЕТО,
Е ГЛАВНИЯ ГЕРОЙ НА КОЛОКВИУМА!
150 ГОДИНИ АПРИЛСКО ВЪСТАНИЕ „ПАМЕТ, СВОБОДА И ДЪРЖАВНОСТ“
„ОТ АПРИЛ 1876 КЪМ БЪЛГАРИЯ ДНЕС“
– Темите на колоквиумите през годините показват различно и запомнящо се отношение. „ПАМЕТ, СВОБОДА И ДЪРЖАВНОСТ“
– Имаме ли достатъчно добра памет;
– Ценим ли свободата си?;
– Ще издържи ли Вярата ни и народът отново на предизвикателствата на новото време?
Имаме нова тема с нов герой- Сандък , които е връстник на въстанието! Не личност, а история, памет, архив, емоция: Сандък пълен с възрожденски книги, факсимилета на писма, копия на документи, снимки, писма, спомени от Априлското Въстание.
– Наслов: „Преди 150 години българите са дали живота си за свободата ни. Какво сме готови да дадем днес, за да съхраним държавата и паметта си?“;
Послание: „Днес няма да отваряме просто един стар сандък – Днес ще отворим паметта на хората, които преди 150 години промениха историята на България“/ ще има велики думи на революционери, отзиви за въстанието и т.н.
Да оставим най-интересното и изненадите за срещата от 16:00 ч. в голямата трапезарията на манастира.
Дискусия на участниците с въпрос:„Какво трябва да предадем на поколенията?“
Струвало ли си е: „ОТ АПРИЛ 1876 КЪМ БЪЛГАРИЯ ДНЕС“
За начало на колоквиума
Една млада изгряваща граовска звезда ще изпълни за участниците в колоквиума две подходящи за събитието песни:
1. „Кой уши байрака“ за начало и
2. „Облаче ле бяло“ за финал на събитието
Васил Мариов Кудев само на 9 г. , роден в град Перник, учи в VI –то СУ „Св.св. Кирил и Методий“ , занимава се с музика от малък, потомък на род музиканти, всички добре познават неговият дядо Васил Илиев. Освен да пее малкият Васил танцува и народни хора.
Малкият Васил Мариов Кудев е талант, които с всеки изминал ден разгръща своите възможности и умения.
„Изгряващите звезди не чакат перфектния момент – те сами създават светлината, която проправя пътя им напред.“
Сандъкът. В него са поставени 10-20 навити на паус цитати от Априлското Въстание – откъс от писмо, размисъл, спомен… Например: Каблешковото писмо, думи на Бенковски, свидетелства за Батак, реакции на Европа за Априлското Въстание…..
Послание: „Днес няма да отваряме просто един стар сандък – Днес ще отворим паметта на хората, които преди 150 години промениха историята на България“
1. Писмо „Кървавото писмо“ – първи отрязък
По начин на създаване, израз и въздействие Кървавото писмо е необикновено явление в историята на народите. Като прелива мастилото в кръв и призива в действие, то обединява преките си създатели с безименната вълна на народното въстание и се превръща в общо творение на борещите се българи.
Кървавото писмо е историческо писмо, написано от Тодор Каблешков на 20 април 1876 г. в Копривщица. То обявява началото на Априлското въстание и е подписано с кръвта на убития мюдюрин (османски полицейски началник). Писмото е изпратено до Георги Бенковски и апостолите в Панагюрище с призив за всенародно въстание.
2. Втори отрязък
Според „Записки по българските въстания“ на Захари Стоянов, текстът гласи:
„Братя! Вчера пристигна в село Неджеб ага, който поиска да затвори няколко души, заедно с мене. Но с помощта на няколко души юнаци, ние отхвърлихме тия [османци]… С настоящето ви известявам, че днес ние подигнахме байряка в селото и вървим против правителството. Ако вие, братя, сте истински патриоти и апостоли, то последвайте нашия пример…“
3. Трети отрязък / Любопитни факти/
• Куриерът: Писмото е пренесено от 19-годишния Георги Салчев. Той изминава разстоянието от Копривщица до Панагюрище само за 1 час, но конят му издъхва от натоварването точно преди да стигне крайната цел.
• Оригиналът: Оригиналният документ не е запазен и се счита за изгубен или унищожен в османските полицейски архиви.
• Потомци: Дело на родовата памет и гордост, текстът продължава да се предава и помни от наследниците на революционера и до днес.
4. Четвърти отрязък
Кървавото писмо е историческо писмо за обявяването на Априлското въстание в Копривщица, написано от Тодор Каблешков.
След обявяването на въстанието в града той пише това писмо, с което съобщава на своите съмишленици в Панагюрище, че въстанието е започнало, и го подписва с кръв от убития мюдюрин. Писмото е изпратено на 20 април (стар стил) до Георги Бенковски в Панагюрище. To е пренесено от 19-годишния Георги Салчев, който изминава 2-часовия път от Копривщица до Панагюрище само за 1 час. Точно преди Панагюрище конят на преносителя на кървавото писмо издъхва от натоварването.
5. Пети отрязък
Ето неговото съдържание, според Захари Стоянов:
„Братя!
Вчера пристигна въ село Неджебъ ага, изъ Пловдивъ, който поиска да затвори нѣколко души заедно съ мене. Като бѣхъ известенъ за вашето решение, станало въ Оборищкото събрание, повикахъ нѣколко души юнаци и слѣдъ като се въорѫжихме, отправихме се къмъ конака, който нападнахме и убихме мюдюра, съ нѣколко заптиета… Сега, когато ви пиша това писмо, знамето се развѣва прѣдъ конака, пушкитѣ гърмятъ, придружени отъ ека на черковнитѣ камбани, и юнацитѣ се цѣлуватъ единъ други по улицитѣ!… Ако вие, братя, сте биле истински патриоти и апостоли на свободата, то послѣдвайте нашия примѣръ и въ Панагюрище… Копривщица, 20 априлий 1876 г.
Т. Каблешковъ.
Бѣхъ очевидецъ, когато се извърши всичко гореказано въ писмото на Тодора. Тръгвамъ за Клисура, за да направя сѫщото.
Н. Караджовъ“
ДУМИТЕ НА ГЕОРГИ БЕНКОВСКИ
1. Първи отрязък
Най-известните думи, изречени от Георги Бенковски, са историческият призив за Априлското въстание: „Ставайте робове, аз не ща ярем!“ и пророческото признание пред Захарий Стоянов след избухването му: „Моята цел е постигната вече! Аз откъснах сърцето на тиранина толкова дълбоко, че то никога вече не ще може да заздравее!“.
2. Втори отрязък
Други негови паметни фрази и молитви включват:
• За вярата и освобождението: „Боже, дай ми сила и недей ме оставя сам; помогни ми в святото предприятие да избавя тоя народ от железните нокти на тиранина!“
• Пред предпазливостта на сподвижниците си: „Ти трябва да знаеш, че не се бои от куршум тоя, който е решил да умре за свободата на народа си!“
Георги Бенковски: „Моята цел е постигната вече!“
Нa 12 мaй 1876 г. при зacaдa в Тeтeвeнcкия Бaлкaн e убит Гeoрги Бeнкoвcки. Пoнe тaкa гo e зaпoмнилa иcтoриятa, oпиcaнa в „Зaпиcкитe пo бългaрcкитe въcтaния” нa Зaхaри Cтoянoв.
3. Трети отрязък
Георги Бенковски: „Моята цел е постигната вече! В сърцето на тирана аз отворих такава люта рана, която никога няма да заздравей. А Русия – нека заповяда!“
След кървавото потушаване на Априлското въстание Бенковски разпуска остатъка от четата си. На 25 май е убит при опита на групата му (заедно със Захари Стоянов, Стефан Далматинеца, отец Кирил) да преминат Костина. И тук, уви, не минава без предателство – това е Вълю или Велю Стоилов Мечката, когото Захари Стоянов посещава след Освобождението, за да му припомни за злостното му деяние.
В наши дни отдаваме почит на Бенковски на паметника му в местността над Тетевен, където е убит и свеждаме глади пред „Кървавото кладенче”, където е измита главата му след смъртта му.
Ето как описва първата си среща с него Захари Стоянов в „Записки по българските въстания”: „Докато Бенковски даваше заповеди на четири страни, аз успях да го разгледам от краката до главата. Той можеше да има възраст приблизително 28-30 години, ръст тънък, висок, гърди изпъкнали нанапред, глава вирната наназад, с дълъг врат, лице прилично, малко сухо, усмивка сдържана и увлекателна, руси мустаки, тънки и доволно дълги, закривени от само себе си нагоре към очите, които придаваха особена представителност на лицето му; очи ясносини, поглед проницателен, коса и вежди руси, както и мустаките му, въобще човек личен и представителен, човек, който беше в състояние да привлече всекиго смъртен само с външните си качества. При това, като се прибавят още неговите движения, пъргавината му, строгата му реч, разправянието с ръкомахание, обръщенията му с хората, които не оставаше да се почесват и да излагат своите мнения напространно и да го учат на ум, което е взаимна отстъпка, и пр., вие ще да имате горе-долу повърхностно понятие за портрета на Бенковски. …Аз благоговеех напредя му, чаках да ме попита, та тогава да се обадя, доброволно признавах, че той е велик, с една реч – изповядвам се чистосърдечно, – аз бях омаян от Георги Бенковски.”
Глава VII. Убийството на войводата Бенковски, Записки по българските въстания, Захари Стоянов
Кои са били причините, които са подействували най-много върху черната душа на нашия благодетел? Кога и по кой начин се е срещнал той с турците и е направил пазарлък за нашите души? Какви награди му са били обещани за тия услуги и пр.? Аз не съм в положение да зная. Мога да кажа за положително това обстоятелство, че той ни е предал още на първия ден, но турците са се побояли да ни нападнат на открито място. За доказателство на това мое предположение служи тоя факт, че новото местенце беше приготвено нарочно за нас, която работа не можеше да се извърши за един ден. Защо не са ни нападнали турците в пещерата, аз не зная. Че бачо Вълю е бил принуден от някого да ни предаде против волята си и желанието си, аз не вярвам. Стотина средства имаше на негова ръка да не извърши той това. В разстояние на три деня той свободно можеше да ни каже да се махнеме от главата му и работата беше свършена, а не да ни пее песента на Янка. Нека читателите четат по-долу самите оправдания и на предателя.
…
Дядо Вълю остана жив и след освобождението ни. От различни влечения и чувства на възпоминания аз желаех дълго време и местността при мостчето да посетя втори път, и бача Въля да видя. Интересно беше, било как той ще да ме погледне, било, от друга страна, неговите оправдания и обяснения по предателството. Едвам подир десят години, на 10 септември 1886 г., бях честит да видя това дяволско мостенце, гдето нарочно отидох. В Тетевен, гдето престоях един ден, разказах на приятелите както за случката, станала преди десят години в тяхната местност, така и за намерението си. Знаеха тия шат-пат за скръбната история на мостенцето, за участието в нея на дяда Въля и на Нея, за попа с дългата брада (отец Кирил), за Бенковски, който, не зная защо, в цялата околност е наречен Хаджи Георги, и пр., и пр. Но подробностите, които чуха от мене, бяха им съвсем непознати. По тая причина те се заинтересуваха твърде много и пожелаха да ме придружат на другия ден до самото място, като вземат и някои предварителни мерки относително дяда Въля.
***
Щом наближихме до тоя герой на деня, дружината се струпа до мене да види и чуе какво ще да му кажа, какво впечатление ще да ми произведе той. Съгласихме се помежду си никой нищо да му не загатва за минали работи от 1876 г., напротив, да му покажем, че целта на пътуванието ни е твърде обикновена, по въпроса за пъстървата риба да говорим повече. Твърде бе възможно, че ако хитрият старец досетеше, че толкова хора са тръгнали да пътуват повече по неговите работи, можеше да избяга или друго нещо да направи.
…
Дядо Вълю ни свари на мястото на престъплението, гдето се е казало. Жегна го него, нямаше що да се двоуми вече, че тия хора са дошли да търсят и преглеждат стари сметки. Той изгуби и ума, и дума, затрепера като есенен лист, при всичко че никой му не бе казал още нищо, никой го не беше запитал по тая неприятна за него работа.
…
– А бе, дядо Въльо, като си се скитал толкова години по тоя балканлък – запита го хитроумно К. Генов, – не ти ли се е случвало да те нападнат някога турците, да те бият, обират и мъчат?
– Колко, колко – чет няма – отговори дядо Вълю и метна крадешком един поглед на присъствующите.
…
– Чувал ли си нещо, дядо Въльо, за войводата Хаджи Георги, или Бенковски, и за игумена с дългата брада, които преминаха тука, хе-е, откъм Панагюрище? – пое думата и попита кметът Влаевски. – Где убиха тях, не знаеш ли къде им са гробовете? Ние сме чували, че тъдява близо върху един мост ги ударили.
…
– Знам, знам… чувал съм… – обади се дядото с мъртвешки глас. – Тях ги доведе Нею бросенецът откъм Черния Вит и той им изеде главата – каза старецът …
…
– А близо ли е онова място, гдето тия паднаха? – попитахме ние твърде невинно.
Дядо Вълю изгледа всинца ни наред, а после се обърна неволно към местенцето и произнесе: „Ей тука!“ В един глас го помолихме всинца да разкаже, каквото знае, за тая работа, да се не бои, защото ние знаем, че той е невинен във всичко. През куп за грош той разказа как тия хора, четирма души, с Хаджи Георгия и с попа, изпаднали при Нея от с. Бросен, как той ги взел да ги води към Троянския манастир, а по-напред известил на башибозуците, които ги вкарали на тая пусия при мостенцето и там ги ударили. Сам той, макар и да не знаел нищо, но Нею го наковладил на Хаджи Люзгяра, който му свалил около петдесят тояги.
– И четиримата души на едно място ли паднаха, или някой от тях можа да избегне, дядо Въльо? – попитаха другарите.
– А че както се научих, Хаджи Георги, бог да го прости, остана на мястото си; попът се нарани; един сърбин или черногорец имаше, хванаха го на втория ден; а друго едно сухо имаше, пребиха го подир една неделя къде Шипково – отговори дядо Вълю.
Дружината не можеше да се удържи вече от смях, защото сухото, за което разказваше старецът, бях аз, който стоях насреща му.
– Ще рече, никой от тях не можа да остане жив? – възрази Ибришимът.
Дядо Вълю потвърди, без да си вдигне очите от земята.
Както виждат читателите, които знаят вече много добре как стана работата, старецът лъжеше на пропала. Другояче той не можеше и да стори. Десят деня да го питахме наред, все същата история щеше да повтаря; затуй нямаше за какво да се бавим и преструваме. Гено почна:
– Дядо Въльо, ето каква е работата – каза той. – Ние знаеме всичко как е станало, затуй ти си кажи правичката, за да те прости и господ, па и ние, ако си съгрешил нещо. Ти си прост човек, от мъки и страх нямало е що да сториш. Станалото – станало, бог да прости умрелите. Негова милост, който стои насреща ти, е онова сухото, за което ни разказваш, че било утрепано към Шипково. Погледни го добре, да видим ще ли можеш да го познаеш? Той ни доведе тука на това място.
Излишно е да разправям изтънко за впечатленията и смайванието, които претър¬пя старецът от тия думи. Аз вярвам, че той би бил хиляди пъти по-благодарен, ако ние всинца бяхме го нападнали с камъци и дървета. Той трепереше напредя ни, но това бе само бездушна сянка, без чувства и съзнание, две думи не беше в състояние да свърже. За да се окопити, на мен идеше вече редът по право да сторя това. Поех думата и съвсем меко и приятелски описах на стареца всичките обстоятелства на първата ни среща преди десят години. Той слушаше и трепереше; там, гдето излизаше вече наяве неговата предателска рол, дружината се обаждаше да каже, че такива били времената тогава, нямало какво да стори дядо Вълю. За да си промени сцената, поканихме тоя последния да отидем на самото място на престъплението и ни разкаже подробно: где е паднал Хаджи Георги, где са стояли турците, где се е скрил той, когато загърмели пушките, и пр.
Никакви следи. Ни местенце, ни гроб, ни кръст, както казах. Пусията е била оттатък реката, на 5-6 крачки от брега. Два паднали бука, прострени на няколко крачки, са били опората на потерята. Зад тях налягали турците и си отправили пушките към мостенцето. Всичките били на брой 16 души. Единствени следи, че на тава място е убит един български войвода, са околните букови кори, нацепени и одраскани от куршумите на потерята, които подир десят години бяха зараснали и образуваха само малки вдлъбнатини, като копанки. Благодарение на стареца – той ни обърна вниманието на това.
На един от тия букове написахме датата на събитието и неговия герой. Решихме да поставим кръст на насрещния бряг, който да се вижда от пътя. Сам дядо Вълю се натовари с тая работа. Хвърли си абата, поплю си на ръцете, прекръсти се и с голяма ревност и сърце почна да работи. Никой му не казваше зла дума, захвана малко по малко да дохожда на себе си и да се уверява, че нищо зло няма да му направим. Когато побихме вече кръста, дядо Вълю се отстъпи настрана и почна да струва поклони до земя.
– Помоли се на Георгя, да те прости! – каза му Генов.
– Георги, прости ме, чедо! Съгреших! Моли се богу за моята черна душа – говореше той и следваше да целува кръста и прави поклони.
Подир всичко това старецът стъпи вече съвсем на друга почва. Той не трепереше и не се боеше вече, като че да бе излязъл сам Георги от гроба и му каже, че го прощава.
– Десят години време аз съм бил изгубен човек, никому нищо не бях казал, сън не можех да спя – следваше да говори той. – Сега ми олекна вече, като че се изповядах и причастих. Бийте ме, колете ме, все едно ми хваща вече!
(Със съкращения)
Реакция за въстанието
Априлското въстание предизвиква безпрецедентна хуманитарна и политическа реакция в Европа. Благодарение на разследванията на чуждестранни журналисти и дипломати, зверствата при потушаването му стават известни като „българските ужаси“, което променя общественото мнение и принуждава Великите сили да търсят решение на Източната криза.
Обществена и интелектуална мобилизация
• Великобритания: Известният журналист Джанюариъс Макгахан и дипломатът Юджийн Скайлър публикуват потресаващи репортажи за кланетата. В отговор, политикът Уилям Гладстон пише пламенния памфлет „Българските ужаси и въпросът на Изтока“, настоявайки британското правителство да оттегли подкрепата си за Османската империя.
• Франция: На 17 август 1876 г. писателят Виктор Юго произнася историческа реч пред френския парламент, в която осъжда османските жестокости и призовава Европа да защити българския народ.
Хуманитарна помощ
• Множество европейски интелектуалци, мисионери и общественици организират кампании за събиране на средства. Лейди Емили Странгфорд (виконтеса Странгфорд) пристига лично в България и основава шест болници за пострадалото население.
Дипломатически последици
• Императорска Русия, Германия и Австро-Унгария: Трите империи отправят остри протести до Високата порта и настояват за реформи и защита на християнското население в Османската империя.
• Константинополска конференция (декември 1876 – януари 1877): Великите сили провеждат конференция в Истанбул, за да очертат границите на автономни български територии. Отхвърлянето на тези решения от страна на Османската империя директно довежда до обявяването на Руско-турската освободителна война (1877 – 1878 г.).
В. „Съперник“ е медиен партньор на Църногорския събор „В сърцето на Граово“
