Пълна лудница настава, ако някой сериозен анализатор вземе да смята желае ли българското правителство да участва в „Коалицията на желаещите“
или да. В нашенския вариант въпросът би звучал така :“Не желае ли кабинетът да сме в коалицията, или не?“ Никой не може да схване тънката нишка на мисълта на радевистите, които въртят толкова сложна дипломация по отношение войната в Украйна, та човек изпада в тежък душевен ступор.
От една страна лично премиерът отрече участието ни, навлече си гнева на цялото войнолюбиво паство, но само ден по-късно външната министърка подписа точно обратното в Киев. Ако ги питаш за логично обяснение, най-много да те заболи главата от бръщолевене на високи обороти.
Щом ще го играем черната овца на Европа, поне пастирът да сложи ред в стадото. Иначе дипломацията ни се бута наляво-надясно като муха без глава и хвърля в отчаяние европейските ни партньори, които вече на практика изпитват здравата логика на българската приказка за лъжливото овчарче.
Колко време е нужно на властта да ни светне какво точно желае и какво не, и то не само във външната политика. На вътрешният фронт е същото. Едно искаме, ама не можем, друго можем, ама не искаме.
Валентин Варадинов
