Чува ли се въобще Бойко Борисов какви ги приказва, когато определя масовия протест в София като „златна работа“, която му е помогнала страшно много.
С театрално въодушевление мандатоносителят почти се възхити на протестиращите и само леко подръпна по ушичките вандалстващите гамени. Но ако Борисов златото и кюлчетата за нищо си ги няма, то нека пиарите му обяснят по-подробно значението на думите, които хвърля „на ангро“.
А подопечните му съпартийци е време поне лекичко да се попритеснят, че нещата отиват на „изуй гащи“, както казват плевенчани.
Протестите вече се превръщат не просто в нова мода, която покорява даже далечната и до вчера бламаво-апатична провинция. Те стават начин на осмисляне на свободното време, в което гражданите намират златни възможности да кажат какво мислят за управляващите. И мислите вече не са покрити с черни маски и качулки.
Властта е разпъната на кръст, златните шансове за спасение май са изпуснати, а новият бюджет, какъвто и да е той, не топли никого. Въпросът е не дали, а кога на народа ще му се отвори „златна работа“ да си каже тежката дума. Затова като говори за злато, Борисов да е готов да чуе: „Златни ти уста, Бойко!“
Валентин Варадинов
