– Г-н Искренов, каква беше изминалата година за Ловно-рибарското сдружение „Руй“?
– През изминалата 2025 г са значително по- малко отстреляните диви прасета- 222. Най-добра слука имаха дружинките във: Филиповци 76 диви прасета, Забел-31, Вукан – 16 и по 15 имат в Лева река и Мрамор и др. Наблюденията, които направихме след закриване на сезона за опрасванията и движенията на животните в ловните полета е, че популацията започва постепенно да се повишава. През ловния сезон стриктно наблюдавахме резултатите от кръвните проби, за да не се натъкнем отново на африканска чума. Наред с останалите показатели стриктно следяхме наличието на анти тела. Анализът, който направихме, на базата на взетите проби, показва, че новородените и преживелите животни притежават анти тела срещу африканската чума. Това означава само едно- популацията на дива свия ще се повиши и възстанови до предходни години. Това ще рече, че трябва да подобрим грижите към животните и да им създадем прекрасни условия за да се размножават при нас и останат да живеят на ловната територия на сдружението.
– Отмина ли опасността от африканска чума по дивите прасета?
– Африканската чума по свинете се отрази много негативно върху прираста на животните в нашия район. Преди година болестта се разрази и взе своите жертви. Чумата силно засегна и територията на Сърбия, с която граничим. Трябва да подчертая, че както управителният съвет на сдружението, така и председателите на дружинки, груповите отговорници и всеки член на Сдружението положиха много усилия, които се отплатиха. През изминалата година Сдружението ни закупи и разнесе по места 109,880 т. фуражи, при план 72,800 т. От разрешителни за групов лов на едър дивеч сме събрали 49980 лв. и 833 лв. от разрешителни за друг вид дивеч. От събраните по чл. 37 от Закона за лова събрахме 41920 лв., от които 49%. ще се върнат в дружинките. Всички заложени мероприятията по възстановяването на популацията от диви прасета бяха извършени добре, което се вижда от констатациите на проверяващите органи.След закриването на ловния сезон продължаваме с направата на хранилки, изораване на дивечови ниви и изнасяне на храна. Искам да подчертая, че особено през тази тежка зима, без помощта и грижата на ловците, дивечът трудно щеше да оцелее. Продължаваме да благоустрояваме къпалата, правят се солища и др. които благоприятстват за усъвършенстване на естествената среда на обитаване на дивеча. Освен това се просичат горски пътеки, оправят горски пътища и други мероприятия които влияят върху ефективността на лова. През тази година ще се върнат средства, които ще вложим целенасочено във възпроизводството на дивеча. Това означава да създадем перфектна организация от плануването до реализацията на ловно-стопанските мероприятия.
– Какъв ефектът от положените грижи за дивите животни?
– Разбира се, че ефектът не е малък. Благодарение на тези грижи, дивите животни се размножават и увеличават популацията им.
За наша радост през 2026 г. на територията на сдружението разселихме 360 яребици на 270 дневна възраст, 100 яребици на 90 дни, 135 фазани и 30 кеклика, които заплатихме от сдружението. Приятно впечатление прави, че се увеличава популацията на заек. За да го превърнем този процес в устойчива тенденция е необходимо да подобрим работата си с вредния дивеч. Да не го измерваме само с отстрел на вълци, а да обявим война на лисиците, скитащите кучета из ловните райони и други. Да сме непримирими към тези които палят стърнища, съсипват диги и други.
-Г-н Искренов, кои са основните проблеми, с които се налага да се справя ЛРС“Руй“?
– Тук е мястото да обърна внимание на един болезнен въпрос свързан с хищниците. Голяма част от ловните полета, които ние стопанисваме, попадат по Натура 2000. Наблюдава се увеличаване на вълците, появиха се чакали, диви котки и др. Това, което ни притеснява е увеличаването на популацията им, което е в разрез с научните твърдения, че където има вълк няма чакал, защото хранителната им база е една и съща. Ние не сме против опазването на дивата природа, но трябва да се възстанови равновесието. Почти няма ловен излет, в който ловци от сдружението да не са се сблъскали с вълк, да не са срещали трупове на разкъсани сърни, диви прасета и др. Видно от бройката на отстреляните, като добавим пропуснатите и видените, може да съдим, че бройката им в ловния район на Сдружението е голяма. Ако искаме в бъдеще да имаме още по добри резултати в лова, ще трябва да набележим конкретни мерки за намаляване популацията на вълка и вредния дивеч в Трънско. Тази година за пореден път в Сдружението бе организирана хайка в земеделски райони. Резултатите обаче са незадоволителни и не дават нужния ефект. Другият, не по-малко сериозен за нас проблем е, че по всяко време на годината, особено при откриването на ловния сезон през есента, в ловните полета се срещат всякакви хора: дървосекачи, гъбари, туристи, които са се отклонили се от туристическите пътеки туристи и др. В края на миналата година почти в цяло Трънско се режеха дърва до края на месец декември, което ни създава трудности. През ловния сезон, който отчитаме използвахме практиката да се договаряме с фирмите, които добиват дървесина, да не режат в събота и неделя. На повечето места успяхме, на други не. Особено тежко е състоянието, когато в даден участък се прави промишлен добив или се дават участъци за добив от корен за населението. Ние не поставяме въпроса да се спре дърводобивът, тъй като той е жизнено важен както за общината, така и за населението. Но е наложително добивът на дърва да се преустанови поне до края на месец ноември. Защото освен, че се безпокоят животните, вероятността да се случи нещастен случай е много голяма. Безразборното движение на хора из гората само по щастлива случайност не е довело до произшествие. За да избегнем това във всички ловни групи поставихме табелки, чрез които да уведомим, че това са ловни райони и в момента се ловува. Въпреки това има туристи които не се движат по предварителните маршрути и създават предпоставки за произшествие. Да не говорим за евентуална среща с разярено ранено прасе или глиган.
Особено остро стои въпроса с използване на горските пътища и тяхното състояние след дърводобив- дълбоки коловози и почти пълна непроходимост. Дърводобивните фирми ще трябва да си възстановяват пътищата и останалата инфраструктура която се експлоатира безобразно и никой не я възстановява.
– Г-н Искренов, колко ловци наброява в момента Ловно-рибарско сдружение „Руй“?
– От числения състав на сдружението за 2026 г. са заверили членството си около 941 ловци. По Закона за лова и опазване на дивеча на един ловец се пада по 70 х. площ. От бройката трябва да се свалят навършилите 65 години, които са около 140. Имаме, за жалост, починали ловци и такива, които са подали молба за отказване. Анализът, който можем да направим, е че точно попадаме в изискванията на закона за съотношение ловец към площ. Това означава обаче, че през тази година ще трябва да се ограничим с приема на нови ловци въпреки че дружинките на събрания приеха такива. Такова нарушение е повод за санкция на председателя на сдружението. Надявам се при изпълнението на закона да срещнем подкрепата и разбирането на НЛРС-СЛРБ, ДАГ, РДГ-Кюстендил и Държавно горско стопанство-Трън.
Държа да подчертая, че през изтеклата година, за радост значими бракониерски прояви на територията на сдружението не е имало. Това не означава, че сме се отървали от това зло. Във всички дружинки се проведоха събрания с основна тема -бракониерството. На тях се проведоха откровени разговори за това деяние. Предприети бяха мерки, които дадоха положителен резултат.
По отношение на по нататъшното изграждане на базата на сдружението и на дружинките по места, тази година сме с намерението да завършим с изграждането на стрелбище. Предстои ни изграждане на пътеката за бягащ глиган, изграждане на някаква соларна система до 5-6 киловата и закупуване и монтиране на необходимата техника.
С присъединяването на България към Европейския съюз се отваря една врата, която при възможност УС трябва да я използва рационално. Според финансовите възможности да се опитаме да подготвим, защитим и реализираме някакъв проект. Той може да е само за добро , а и да повиши имиджа ни. Подбора на темите и дейностите трябва внимателно да са подбрани, за да донесат нужния ефект на Сдружението. Да се опитаме да защитим проект с граничещите с нас сръбски сдружения.
През изтеклия период ръководството на сдружението и ловците полагаха много грижи за работа с оръжието и неговото техническо състояние. Всичко това ни позволи отново да приключим ловния сезон без никакво произшествие, което е най-важното за нас.
Силвия Григорова
