Ако до преди два дена паролата, спусната от властта към народа, беше „Няма страшно“, вече рязко е променена и звучи далеч по-правдоподобно: „Има страшно“.
Времето лети по-бързо и от иранска ракета. Америкаанските и израелските не ги броим, те са „добри“ ракети. Новините са с преобладаващо персийски мотиви, Ормузкият проток започва усилено да се изучава в училище като супер интересен географски обект, където се пише новата история на човечеството, а софийското гражданско летище прави отчаяни опити ако може да се изтрие от картата, за да не се набиват в очи ония самолети цистерни.
Бензиноколонките се ориентираха точно и измериха всенародния страх с новите цени, които обичайно са предпоследни.
Управляващите забравиха „Петрохан“ и се вторачиха в картата да смятат колко километра по права линия ни делят от Иран и какво може да направи по въпроса с ракетите братска Турция, щото ние май нищо не можем.
Страшното бавно и полека превзе умовете и сърцата на миролюбивия ни народ, който вече не се интересува нито от кадровата секира по върховете и низините на властта, нито даже от самите избори. Важното е да си знаем паролата, за да не се излагаме пред чужденците.
Валентин Варадинов
