ПЕРНИШКАТА КАЛ Е НА ПЪТ ДА СТАНЕ ИСТОРИЧЕСКА. НЕЩО КАТО ЕМБЛЕМА НА ГРАДА, наравно с други забележителности, с които се гордеем. Тази вече отиваща си зима обаче едва ли ще зарадва собствениците на автомобили с безпроблемно пътуване и лъскави возила.
Неспирните дъждове превърнаха много от пътищата във водни съоръжения с обилни примеси на кал, която се стича или от деретата, или от гумите на тежкотоварните камиони, работещи по откритите рудници. Миенето на колите е кауза пердута, не могат да издържат ден до пладне.
Всеки, който тръгва някъде по работа, рискува катаджиите най-малко да го глобят за зацапан номер. В това отношение пътят за Дивотино е истинско изпитание на волята. Има участъци, където асфалтът не се вижда от кал. Към мръсотията се добавя и пързалката.
При минусови температури понятието „черен лед“ тук се трансформира в „черна замръзнала кал“. Освен по дивотинското направление, същото е дереджето и в района на Радина чешма, където тракторите не правят разлика между нива и асфалт.
Слушали сме, че на Запад да излезеш с кални гуми на главен път, ще те одерат от глоби. И тайно си мечтаем катаджийските триноги да почнат да засичат не само любителите на скорост, но и носителите на кал.
