Консултациите за служебен премиер при президента много приличат на сватба, когато родата от двете страни ухилено чака младоженците да си кажат заветното: „Да!“
Рояк журналисти са обсадили „Дондуков“2 и с наточени микрофони дебнат поредния излязъл от сгледата с Йотова дали ще се врече във вярност на премиерските задължения. Един да каже „Да“ и това вече е събитието на седмицата.
Радост голяма. Сватбата е консумирана. Следва хоро на жълтите павета и наздравици от кумовете. Въобще, тази театрална процедура се превръща от конституционно задължение в махленско мероприятие в центъра на европейска столица. Досада и безразличие се сипят на едро от речетатива на набедените за служебни премиери. Волните им слушатели даже не крият скуката си.
Само едно „Да“ е в състояние да развълнува застоялото блато на политиката, обаче и него с клещи да го вадиш. Да си премиер, та дори и служебен, сякаш е наказание за углавно престъпление.
„Младоженците“ се дърпат като от огън, правят се на моралисти и специалисти, които не искат да си цапат реномето с някаква си власт. Егати и държавата, щом никой не иска да е премиер. Егати и младоженците, които не могат да консумират една сватба.
Валентин Варадинов
