Вече му се вижда краят. Краят на началото. Измъчихме се с това недоизказване, полумълчание-полуговорене, с прогнози и предположения, с обрани медийни жестове и дипломатическо увъртане, със стратегическо високомерие, поднесено като царско благоволение и божествена отплата.
Вече имаме кабинет и това е повод за отпушване на напрежението и свръхочакването. Нещо повече – повод е за национална гордост и всенародни тържества. Ако доскоро си мислехме, че изборите поставиха началото на края, вече сме в друга фаза – краят на началото, което обещава да е дълго, четиригодишно. Започват четирите години на нашето /не/доволство.
И понеже четири години ни се струват някъде в следващия живот, трепетно чакаме началото на сложи моментален край на досегашните ни години, край на всички нескопосани политики и неизпълнени обещания. Нагледахме се на нови начала и стари муцуни, време е за чисто начало и чисти муцуни.
Засега можем да си позволим да простим, че и доста от новите не са съвсем нови, а някои носят белезите на леко изхабяване, но великодушно отминаваме противоречията си поне на първо четене.
С надеждата, че електоралната революция от 19 април е била затова – да се знае кое е край и кое начало.
Валентин Варадинов
