ИНСТИТУЦИИТЕ В ПЕРНИК ВЗЕЛИ ДА УМУВАТ КАК ДА СЕ СПРАВЯТ С БЕЗПРИЧИННОТО ОТСЪСТВИЕ от училище. Това умуване е вечно като самото училище. Само че днес е сведено да сводки, доклади, таблици и програми за интеграция.
Дотук се простират възможностите на образователните институции и на държавата като цяло. Останалото е масово нежелание да се учи, преждевременно забременяване, семеен непукизъм и тотален разпад на ценностната система, каквато я знаем от едното време.
Затова и поредната и последна засега сбирка при областния управител е част от хронограмата на задължителните административно-командни мерки, от които никой няма да придобие нови знания и умения. Просто отчитане на дейност, ежедневие като регулярното биене на училищния звънец за ония, които не са в час.
Да върнеш перманентно отсъстващите деца в училище е като да върнеш задължителната казарма за младежите – кауза пердута. А и да ги върнеш, каква файда? Те не са в училище не само тялом, но и духом.
За тях училището е някаква наказателна колония, която ги лишава от човешкото право да са свободни и да си правят, каквото им е кеф. И да ги вържат за чиновете, от тях нищо няма да излезе. Проста фасулска истина. Насила можеш да вземеш, но не можеш да дадеш. Особено акъл…
