ЛЯТОТО НИ Е ХУБАВО, АМА ДА НЕ БЯХА ТЕЗИ ДЪЖДОВЕ. Иначе сме си добре, биха казали оптимистите, които по време на буря са някъде далеч от Перник.
При нас обаче бурята кърши клонове като в Ботево стихотворение. И някои от пътищата ни стават на плавателни канали, без да са обозначени на картата като такива. Гневни граждани трескаво хващат телефоните и започват упражнения по критично мислене, което хвърлят в социалните мрежи. И онзи ден беше така, така и ще продължи.
Онова километрично задръстване на външноградската магистрала при ТЕЦ-а е само част от километричните проблеми, свързани с отводняването.
Понеже така или иначе положението е неспасяемо, поне да го ударим на сериозни анализи. И най-важният от тях е чий е съответният път, който прави море от ядове на пътуващите. И сега се почна по тая тема. Собствеността значи отговорност, и точно тук ядовете преминават в бесове.
Народът плюе по първия, за който се сети, а истинският собственик или си мълчи скромно, или лекичко прехвърля вината по каналния ред.
А за новоремонтираните основно градски пътища не ни се мисли. Там отводнителните шахти са мистерия, която се превръща във филм на ужасите. Абе, чуете ли, че се задава буря, по-добре си бягайте на село!
