Светът е във война, обаче у нас по традиция „няма страшно“. Никакви основания за сериозно безпокойство не се забелязват на хоризонта, американските самолети си кротуват на софийското летище, властта е набелязала необходимите мерки за сигурност, дипломацията се грижи за българите в Близкия Изток, нямаме нищо общо с какъвто и да е международен конфликт – с две думи – направо сме си късметлии.
От толкова спокойствие не можем да откъснем очи от телевизора, където като на филм гледаме апокалиптични картини на взривове, разрушения, пожари, самолети, ракети, дронове и смърт, много смърт. Не виждаме само как петролните танкери преминават през Ормузкия проток, но спестяването на тая информация е с оглед на свещената ни национална сигурност.
Даже на моменти ни обхваща налудничавата версия, че Тръмп и Нетаняху нападнаха Иран, за да отклонят вниманието на световната общественост от работата на служебното правителство в България, чието кадруване силно наподобява безмилостните им военни удари.
Така се чувстваме уютно в новото международно положение, което с наслада анализираме, щото вътрешното вече не ни е интересно.
„Добрите сили“ са в нас и ние сме в „добрите сили“.
Валентин Варадинов
