От ония дни Бойко Борисов заповяда /не помоли, а направо нареди!/ на своите хора в Общинската избирателна комисия на Варна да гласуват против свалянето на подсъдимия варненски кмет. Речено – сторено, заповедта беше изпълнена едно към едно.
Ама че тия членове на комисията трябва да вземат решения по закон и съвест – голяма работа. Борисов е законът и съвестта. Оня ден пък Пеевски нареди на кметовете от неговата партия да не пипат местните данъци и такси следващата година.
Без дискусия, без коментар. Елементарно е да очакваме, че въпросните местни управници „с радост“ ще се отзоват, даже ще славословят бащицата, който от сутрин до вечер работи „за хората“. Ето как двама души решават съдби и закони само с едно лежерно интервю пред пърхащи репортерки или с едно щракане на пръсти от фотьойла в партийната централа.
Тия човеколюбиви жестове може и да срещат всенародната любов, но къде отиват принципите на закона и правото?
Каква е разликата с едното време, когато като кажеха, че „отгоре“ са наредили нещо, то автоматично се изпълняваше без излишни въпроси? Такава ни е демокрацията – отгоре-отгоре. А отдолу безгласните букви скромно вдигат овчедушни лозунги.
Валентин Варадинов
