Книгата „Славчо Пирчев. Битолският войвода от град Брезник“ е един сериозен научен труд, а приносният му характер крие най – вече в обнародвания богат архив на войводта, грижливо събран и публикуван от Георги Радославов. Това биографично на пръв поглед изследване, хвърля светлина върху общия контекст на освободителните борби на македонските българи. Акцентът се поставя върху времето след Илинденско – Преображенското въстание, когато вече възмъжал, Пирчев е приет в четите на ВМОРО. Историческият разказ илюстрира революционната дейност в Битолско, но се откриват ценни податки за дейци от други райони на историко – географската област Македония. Не по – малко важни за историческата наука са свидетелствата, свързани с организирането на Македоно – Одринското опълчение през Балканките войни 1912-1913 и бойния път на доброволческите чети, където отново виждаме Пирчев.
Богатият документален масив, поместен в изданието обединява лични документи, кореспонденция, писма на войводата Иван Наумов Алябака и счетоводни документи, които хвърлят светлина върху финансовата страна от дейността на ВМОРО. Тук са събрани 119 документа, които носят важна информация за революционния живот в Македония, за четническата дисциплина, за морала на войводите като по големи братя за младите момчета, за станали сражения, за контрола мърху паричните приходи и разходи на Организацията. Събрани на едно място, те са отправна точка в работата на изследователя.
Авторът Георги Радославов е историк със завиден професинален опит и научна продукция, за която четем и в предговора към книгата. Неговите интереси преплитат регионалната история на Трънско- Брезнишкия край с национално – освоботелното движение в Македония. Тъй като познавам част от публикациите му, като редактор на някои сборници, в които са публиувани, мога да отбележа, че те се базират на сериозни архивни материали, което подчертава тяхната научна стойност.
Историческият разказ за войводата Славчо Пирчев е подсилен емоционално от фамилната памет за него, предадена от внучката му Станислава Пирчева, с което книгата става по- близка до читателя, който не е непременно историк. Мога да кажа, че това е един принос на изданието.
Това е книга за един от стотиците българи, които решават да вържат името с Македония. Тя доказва, че имената и саможертвата им не са забравени и паметта за тях е още жива.
д-р Елена Александрова от РИМ-Благоевград
