Идва 24 май и сякаш празникът вече е излишен. Ясно защо – масовата еуфория около буквите се изля в една песен. Бангаранга отнесе настроението, почестите, любовта и надеждата.
Народът масово се стече първо на летището, после пред храм-паметника „Александър Невски“, знаменцата се развяха по команда, преди да отидат в кофите за боклук – въобще, манифестацията е отчетена като успешна. Даже и днешните почести в Министерския съвет са повече от официални.
Дара като същинска сестра на Светите братя направо захлупи образованието, културата, писмеността и песнопеенето. Няма да е чудно, ако на някого му щукне на акъла да извади нейни портрети в челните колони на манифестиращите в неделя.
Създателите на буквите мигом станаха излишни. „Върви, народе възродени“ се губи в ритъма на бангаранга. Учениците с единия крак ще маршируват, а другия ще кълчат в такта на песента.
Вече си имаме осмото чудо на света и моментът да го отпразнуваме подобаващо дойде като по поръчка – на най-чистия български празник, най-светлия, най-масовия.
Дара ни дари с алтернативна азбука, която не сричаме, а изстрелваме по ямайски. Истинският празник е свършил като евтина стока. Откраднат.
Валентин Варадинов
