ПЕРНИК ХУБАВО СЕ ГЛАСИ ДА МИНЕ НА СЛЪНЧЕВА ЕНЕРГИЯ, ВМЕСТО НА СТАРИТЕ ВЪГЛИЩА, ама и тук ще възникне проблем. Слънцето ни по принцип е без пари, ако не броим сериозните фотоволтаични инвестиции. Обаче има едно голямо НО.
Къде е слънцето? Положението е такова, че праховото замърсяване лишава често перничани от тая природна екстра. Например през последните дни чистотата на въздуха просто не е за коментар. Ако не е ТЕЦ-а, ще е сахарският пясък.
Ако не е сахарският пясък, ще са прашните улици. Слънцето просто няма шанс. Затова прехвалената енергийна ефективност май ще я гледаме през крив макарон. Енергийното сърце на България, каквото в миналото е бил нашият град, боледува сериозно и трябва наистина колосална управленска енергия, за да се изчистят нещата.
Иначе на програми, проекти и стратегии всичко върви по мед и масло. Ако оставим настрана вечната тема за замърсителите, чистотата и ефективността са ни в кърпа вързани. Остава само енергийната реформа да се осъществи, за да повярваме в предизборните обещания.
Което ще стане с темпове, познати от съдебната реформа, която се влачи няколко петилетки без сериозни изгледи да се преизпълнят по стахановски.
