На пръв поглед пейзажът около малкото полско село Пнево не изглежда по нищо особено. Той е характерен за Любушкото войводство – широки поля с жълти посеви под открито небе, прекъсвани тук-там от малки горички. Спокойната картина обаче крие мрачна тайна, тъй като под земята се намира огромен нацистки подземен град.
Festungsfront Oder-Warthe-Bogen, известен още като Оствал (Ostwall), представлява укрепен подземен комплекс, изграден преди Втората световна война. Създаден е по времето, когато Адолф Хитлер се опитва да укрепи източната граница на Германия спрямо Полша и Съветския съюз. Разположено между реките Одер и Варта, които днес формират част от германо-полската граница, съоръжението до голяма степен е запазено – мрежа от тунели, подземни железопътни станции, бойни позиции и огромни шахти с обща дължина около 32 километра.
Днес посетителите имат възможност да слязат в това почти забравено инженерно постижение на военната техника. Войниците, които някога са обитавали бункерите, отдавна ги няма. Изчезнали са и партитата от 80-те и 90-те години, оставили след себе си пъстри графити по стените на подземния комплекс, съобщава CNN.
След като нацистите изоставят мястото през 1945 г., прилепите откриват тунелите, намирайки ги за идеални за зимен сън. Всяка есен пристигат до 40 000 прилепа от цяла Централна Европа, което прави подезмния град дом на една от най-големите колонии от прилепи в Европа.
Историята на Oствал започва през 30-те години на ХХ век, когато Хитлер – вече твърдо установен на власт, стартира мащабна програма за милитаризация в нарушение на договорите, сложили край на Първата световна война. Той насочва вниманието си към Любушката порта. Територията между реките Одер и Варта по онова време все още е част от Германия, като място за укрепване. Според неговите стратези защитата на този коридор е ключова за опазването на Берлин.
До 1935 г. плановете за „Укрепената дъга“ са завършени и самият Хитлер пътува до близкия град Висока, за да одобри проекта. Строителството започва на следващата година. Инженерите планират отбранителна линия, простираща се на близо 50 мили, като работата трябвало да приключи до 1951 г. Въпреки че никога не е завършен, проектът се нарежда сред най-модерните укрепления в света.
Само за централната част са използвани повече от два милиона кубически фута бетон, като това помещение можело да побере десетки хиляди войници, но приоритетите се изместват. До 1938 г. вниманието на Германия се насочва на запад към Франция и строителството спира. На следващата година, след нахлуването в Полша, което поставя началото на Втората световна война, стратегическото предназначение на Оствал приключва.
Комплексът остава част от нацистката военна машина, докато войната бушува в цяла Европа. През януари 1945 г., докато Червената армия нахлува, съветските сили превземат линията само за три дни. Подземният град е изоставен. За известно време полската армия го поддържа, но до 60-те години на миналия век разходите се оказват твърде големи и тунелите отново са почти изоставени.
XXI век обаче дава втори живот на Оствал. С подкрепата на Европейския съюз и местния ентусиазъм комплексът е превърнат в мрачна туристическа дестинация. През 2011 г. е открит Музеят на укрепения регион Мендзижеч, включващ 19 мили тунели в централната част. Отвън бункерът изглежда почти карикатурен – покрит със зелени куполи с формата на гъби. Вътре въздухът е студен и влажен, но има условия за живот. „Нацистите са планирали този комплекс за дългосрочен престой на войници, така че всичко е построено така, че да го направи по-обитаем“, казва екскурзоводът в музея и любител на местната история Миколай Викторовски.
Животът под земята е частично пресъздаден – манекени в униформи стоят на пост в административни помещения и легла, дори пред тоалетна, напомняйки за ежедневието на отдавна вече изчезнал гарнизон. Най-поразителният момент идва при главната шахта – зееща пропаст, която се спуска дълбоко в земята. Комплексът е впечатляващо инженерно постижение. Стълбището е построено с прецизността, с която са известни много нацистки мегаструктури. То води надолу към широк централен тунел, облицован с железопътни релси и тръби.
Да стоиш на 40 метра под земята в коридор, достатъчно обширен за влакове и военни превозни средства, е сюрреалистично – едновременно вдъхновяващо и обезпокоително. Колкото по-навътре навлизаш, толкова по-студено става, а атмосферата напомня на сериалите „Последните оцелели“ и „Fallout“. Тук няма мутанти или зомбита, но крилати същества дебнат в сенките.
Никой не знае точно кога прилепите за първи път са колонизирали тунелите, но до 70-те години на миналия век учените започват да регистрират колонии. Днес там зимуват 12 вида. „Прилепите откриха тези тунели и харесаха стабилната температура. По време на периода на хибернация в края на есента и зимата броят им може да надхвърли 40 000″, обяснява Викторовски.
За посетителите е трудно да игнорират присъствието им. Прилепите излитат внезапно от тъмнината, а писъците им отекват в бетона. Други висят неподвижно, докато спят. По време на зимен сън музеят ограничава достъпа, за да им даде възможност за почивка.
Прилепите не са единствените същества, които са намирали убежище в Оствал през годините. В края на ХХ век тунелите се превръщат в средище на субкултура, известна като Хората от бункери, която възниква именно там. По думите на Миколай Викторовски движението започва в началото на 80-те години и достига своя апогей в края на 90-те, когато в подземията се организират рейв партита, сватби и различни срещи, а участниците оставят след себе си множество графити с разнообразни послания.
Сложният лабиринт от тунели обаче крие и сериозни опасности. Най-малко петима души са загинали при инциденти – някои след падане в дълбоки шахти, а други при пожари, предизвикани от запалени цигари.
Днес посетителите на музея могат да избират между три вида обиколки – кратка, която продължава час и половина, дълга с продължителност два часа и половина и екстремна, която може да трае от три до осем часа. Освен това се предлага и пътуване с подземен електрически влак, както и возене в БТР-152 – съветски бронетранспортьор от 50-те години на ХХ век, което допълва атмосферата на мястото. В наши дни музеят е най-посещаваната туристическа атракция в Любушкия регион на Полша.
