Клишето, че спортистите са комай единствените, които разнасят славата на България по света, е на път да получи обратното си значение.
Докато се спортист, печелиш медали и със сълзи на очи слушаш химна, си велик българин, в твоя чест правят тържествено посрещане на аерогарата, слушат те със зяпнали уста по телевизията, даваш автографи като за световно, водят те като мечка при децата от еди-кое си ОДЗ, въобще – къпеш се във всенародната любов. До момента, в който попаднеш в предизборна листа.
Особено в тая, която се очаква да разбие статуквото. Тогава същите спортисти стават измекяри, дребни душици, продали се за пари, нечистоплътни политически подлоги, срам за нацията и какво ли още не. А когато тия спортисти са под крилото на „бащицата“ Радев, отровата срещу тях е като пълноводна река.
„Радевите спортисти“ днес са на особена „почит“.
Особено един от тях – най-високият. Той обира гръмотевиците, светкавиците и помията на медийния слугинаж, изпаднал в епична ярост, че някои от господарите му няма да видят следващия парламент отвътре. Ако за купуване на гласове се дават милиони, сигурно не по-малко се плаща на професионалните хейтъри да бълват змии и гущери.
На това се казва „спортна нация“.
Валентин Варадинов
