ПОХВАЛНО Е, ЧЕ ВСЕ ОЩЕ ИМА ЕНТУСИАСТИ, КОИТО ТАЧАТ ТРАДИЦИИТЕ. До Тодорица, както я наричат по нашия край, има още бая време, обаче подготовката на празника в някои села вече започна. И точно тук е интересното – Тодорица без коне не става, а конете вече са в Червената книга на изчезващите животински видове.
Ако при сурвакарските изяви е лесно – там отдавна има „транфер“ на мечкари от една група в друга, то за конете това е невъзможно. По тая причина съживяването на Тодорица е истински героизъм. И то без да се смятат несимволичните разходи по издръжката на животните, каруците, файтоните, „обслужващия персонал“ и други непредвидени.
На 28 февруари конските атракции ще бъдат на много по-малко места, но прякото съприкосновение с живата природа ще бъде неописуемо, особено за децата, свикнали да гледат коне само по картинките от детските книжки или от учебниците по „Човек и природа“.
Така че Тодорица се явява едно истинско изпитание за любовта на човека към своя най-добър помощник, благодарение на който е оцелявал през вековете.
След като се славим със Сурва, защо да не се опита и по-трудното – да се вдъхне още повече живот на конските кушии, които са олицетворение на вечния бяг на човека през времето.
