В България имаме завиден исторически опит с чадърите. Навремето един „български чадър“ ни направи омерзително популярни по света. Дали този чадър е наш собствен патент или службите ни го взеха назаем от КГБ, е отделен въпрос.
Важното е, че разработката на „чадърни политики“ не спира. Тия дни се завъртя идеята някакъв френски „ядрен чадър“ да ни пази от иранските ракети, а комшиите гърци направо ни обещаха от първа дума да пратят свой неядрен „чадър“, под който да спим по-спокойно.
С други думи – пазарът на чадъри е отворен като контрапункт на затворения Ормузки проток и за нас остава да гребем с пълни шепи. С тия чадъри в историята ще влезем. Ще влезем и с още нещо – за какъв дявол внесохме прескъпите американски Ф16, ако не точно за чадър срещу враговете на родината.
Прехвалените самолетчета сега като бутикова стока украсяват военното летище „Граф Игнатиево“, а нашите управници търсят чадъри по света, но не у нас. На всичко отгоре никой не ни предлага чадър за предпазване от градушката лъжи, с която ни бомбардират ежедневно.
Чадърите са ни проблем. Затова и политиката на отворени чадъри може да ни спечели нова слава, от която да се срамуваме като от българския патент, взет назаем от КГБ.
Валентин Варадинов
