Възкресение Христово, Великден, е най-големият празник за православните християни, наричан Празник на всички празници. Смята се, че възкресението на Исус Христос е най-великото събитие в историята на човешкия род.
В християнската религия на Възкресение Христово (Великден) се чества възкръсването на Иисус Христос на третия ден, след като е разпънат на кръст и погребан.
Великденският празник се счита за празник на радостта, дарена от вестта за Възкресението на Спасителя. Възкресението Господне, наричано още празникът Великден, което означава денят, в който злото и измамата ще бъдат отхвърлени, облечени в дрехата на истината и радостта, е най-старият празник на християнството. Това е празникът, който донесе на човечеството надеждата за спасение и вечен живот чрез саможертвата на Исус Христос.
При обявяването на Възкресението свещеникът изнася от храма запалена свещ, от която всички присъстващи палят своите свещи, които носят по домовете си. Последованието, свързано със запалването на свещите, е заимствано от подобно, което се извършва в Йерусалим, в храма „Св. Възкресение“, при слизането на Благодатния огън.
Между Великден и Петдесетница хората продължават да се поздравяват с поздрава „Христос Воскресе“.
Вековна традиция за празника е на трапезата да присъстват боядисаните яйца. За първи път с боядисани яйца се чукат в нощта след Възкресение Христово, а за тези, които приемат причастие на Великден – след това.
Характерни за Великден са и козунаците, чиято история е от три столетия. У нас козунаците се приготвят след 1920 г, и то първо в градовете. На празничната трапеза присъства след дългия пост и агнешкото месо.
Червените яйца са символ на Христовата мъченическа кръв, а козунакът е символ на агнеца божий – Христос.
