ПАРКИНГЪТ ПРЕД ПЕРНИШКАТА БОЛНИЦА И НА ТРИ ЕТАЖА ДА ГО НАПРАВЯТ, никога няма да стигне. Да паркираш там в светлата част на денонощието е все едно да уцелиш джакпот с единичен фиш. Свободни места се намират само нощно време и ако някой смята да го ползва, трябва да си остави колата в малките часове и после да дойде пеша на преглед.
От два дена нещата силно се усложниха след започналия ремонт, който затвори и без това затвореното пространство и превърна болните в туристи, а шофьорите – в пациенти на нервното. Съчетанието на болен народ и болна градска инфраструктура е ужасно.
Никакви клинични пътеки не могат да го излекуват. Центърът на Перник така здраво е притиснат от автомобилното стълпотворение, че не се диша. Всеки дребен ремонт на някоя уличка става генерален проблем за цялостния трафик.
Може би спасението е да повикаме на помощ китайците, които за една нощна смяна не само ще преасфалтират болничния паркинг, но и естакада до входа на сградата ще направят. Тук е моментът да се вземат в ръце отговорните фактори, дето скоро се върнаха от обмяна на опит в Поднебесната империя.
Така де, екскурзията свърши, да видим резултатите…
