ВЪЗДУХЪТ НА ПЕРНИК Е ОЩЕ ЕДНА АТРАКЦИЯ, С КОЯТО МОЖЕ ДА СЕ ПОХВАЛИМ пред чужденците. Вече почти не остана хейтър, който да не е взел отношение по въпроса. Играта „Ние питаме, а няма кой да ни отговори“ няма край. Ще се играе комай до края на света.
Или поне на Перник и прилежащите му територии. Въобще, да дишаш и да не се изкажеш е рядко срещано явление. Общината също взе да приглася на гражданите, които вдигат патардия до Бога. То само Бог остана неинформиран за качеството на пернишкия въздух.
Другите малки богове сякаш не отговарят за тоя свят. Върви едно безкрайно броене на сигналите, жалбите и петициите, с които са обсипани всички видове отговорни инстанции.
И в отговор – оглушително мълчание. Мълчат като въздуха, който говори беззвучно с химическите си съставки. На всичко отгоре вече замириса и на политически отровен въздух.
Управляващите горе и долу май развалиха калимерата, попрестанаха да мелят заедно брашно и перспективата е въздухът да се размирише още по-силно преди местните избори догодина по това време.
Дотогава ще продължим да пищим по фейсбуците кой кого повече мрази и същевременно да караме чужденците да ни обичат.
