Най-после! Най-после един човек се зае с оправянето на цените в тази държава! И не кой да е, а вездесъщата Мая Манолова. Човекът, на когото най-много му отива да ходи да буни страсти и да вдига скандали из институции, мобилни оператори, хипермаркети, бензиностанции. Вечният омбудсман на нацията.
Тя и като омбудсман точно това правеше. Вдигаше шумотевица, сякаш ей сега ще реши всички проблеми на човечеството. Камери, микрофони, живи включвания пред входа на поредната институция. И после? После нищо. Винаги всичко е спирало дотам. До вдигнатия шум.
Умението й да прави от всяка битова драма политическо шоу е ненадминато. Ползата обаче е нулева. Нула лева и нула стотинки икономия за хората, за които уж се бори.
Адвокати, присъствали случайно по други дела по време на прословутото дело срещу софийската „Топлофикация“, са ми разказвали картината в детайли. Майчето пристига в съдебната зала не като юрист, а като лидер на агитка. С голяма група поддръжници пенсионери, докарани да борят маститите гиганти, дето смучат парите за парно на столичани.
Влизат, сядат и започват. „Мая, Мая, Мая!“ Като на партиен митинг през 80-те. Съдията се опитва да въведе ред. Обяснява кротко, че това не е политическо мероприятие, че тук трябват факти, документи, експертизи, конкретни доказателства по иска.
Манолова обаче вади друго. Вади политически плювки и омръзнали до болка заучени фрази. За „мафията“, за „грабежа“, за „народа, който няма да допусне“. Всичко, само не и това, което съдът иска – юридически издържан аргумент.
И тогава съдията прави единственото разумно – отлага делото, за да даде възможност на омбудсмана да си прецизира исканията. Да донесе следващия път поне два листа с цифри.
И какво следва навън, пред камерите? Пак политически юмрук във въздуха. „Ето, видите ли! Уплашиха се! Отложиха ни делото, защото ги е страх от аргументите ни!“ И пак възгласи. „Мая, Мая, Мая!“ От пусто в празно прелива и работа за две стотинки не върши.
Същата схема я гледаме от години. Сменя се само декорът. Вчера беше пред „Топлофикация“, днес е пред хипермаркет заради кашкавала, утре ще е пред бензиностанция заради дизела. Сценарият е един и същ: пристига, вдига се врява, снима се клипче за Фейсбук, дава се гръмко обещание, че „това така няма да остане“ и до следващото клипче.
Това не е борба с цените. Това е борба за внимание. Цените си вървят нагоре, инфлацията си хапе, хората на касата плащат все повече, а ние получаваме поредното шоу „Мая идва“.
Затова и съмнявам се да свърши нещо и сега с цените. Защото за да свалиш цени, трябват закони, икономически механизми, пазарен натиск, проверки, които стигат до съд и до глоби, а не до Фейсбук лайв. Трябва тиха, скучна, експертна работа. А това е точно обратното на всичко, което Манолова умее.
Шумът ще е голям. Резултатът – никакъв. Както винаги.
Илиян Стоянов,
главен редактор
