Новата мода в предизборните баталии вече е ясна. Всеки, който е решил, че му се става президент, си спретва един Инициативен комитет и там – куцо, кьораво и сакато.
Отваряш списъците и какво да видиш – цялата палитра на прехода. Роднина, милиционер, ченге от Държавна сигурност, син на ченге от Държавна сигурност, зет на ченге от Държавна сигурност. Едни и същи физиономии, които 37 години след 10 ноември 1989 г. се въртят като грамофонна плоча.
37 години! Толкова време уж градим демокрация, а сенките на комунистическите тайни служби продължават да ни тровят живота, да ни наставляват и да ни направляват. Сменят се само етикетите – ту са демократи, ту са патриоти, ту са бизнесмени, ту са общественици. А задкулисието е едно и също.
И тук идва големият въпрос, който никой не смее да зададе на глас: Те ли ни избират управляващите? Имало ли е изобщо някога честни и истински демократични избори в т. нар. Преход, или винаги е бил един добре режисиран театър, в който на нас ни е отредена ролята на статисти, които само пускат бюлетина?
Защото какво да коментираме дежурните кандидати за държавен глава? Истински цирков манеж. Вечният бай Йоло Денев, който се кандидатира при всяко положение. Добрият вълк Лупи, който вече не знае на коя сцена да вие. Сашо Апашо, който от улицата директно скочи към „Дондуков“ 2. ИвИлин от „Величие“, който величието го мери само в собствения си джоб. Перкото Венци Чикагото, изваден от нафталина като атракция. Избухливия побойник Радостин Василев, който демокрацията я разбира като юмрук в лицето.
Всички те са част от манежа. Трябва да има клоуни, трябва да има илюзионисти, трябва да има дресьори. За да изглежда, че има избор.
И на фона на този пълен фарс, добре че гръмна компроматът за Йотова с амнистията на петричкия Ескобар. Поне за миг се създаде усещането, че битката не е напълно предрешена. Че някой все пак се е уплашил и е решил да вади папките. Защото иначе щеше да е прекалено скучно и прекалено нагло – просто поредното назначение, маскирано като избори.
Истината е една: докато в инициативните комитети стоят същите хора, които преди 37 години са ни инструктирали как да мислим, няма да има нито нови лица, нито нов Преход. Има само рециклиране на стари ченгета и техните наследници.
Илиян Стоянов
