Някога поправяхме оценките с химикалка. Днес ги поправят с парола. Разликата е само в инструмента — манталитетът е същият.
На първа страница на този брой на „Съперник“ има две новини, които нямат нищо общо. И имат всичко общо.
Баба Симка от Горна Диканя на 100 години. И ученици, хакнали електронния дневник, за да си напишат шестици на цял клас.
Едната е новина за времето, което е било. Другата е новина за времето, което идва.
Преди 30 години учителят оставяше дневника на катедрата. Най-смелият взимаше химикалката и оправяше двойката на три. Знаехме кой е. Знаехме и че вкъщи ще яде бой, ако го хванат. Имаше риск. Имаше срам.
Днес не трябва да си смел. Трябва да си добър с компютри. Влизаш в системата от телефона в междучасието, пишеш си шестица по математика и си излизаш. Никой не те е видял. Няма срам. Има само успех. Фалшив, но официално вписан.
И точно тук идват президентските избори.
Защото това, което учениците правят с електронния дневник, политиците отдавна го правят с електронното ни доверие.
Някога се лъжеше с плакат и обещание по площада в Перник. Днес се лъже с алгоритъм, с платен клип в TikTok, с фалшив профил, който ти обяснява кой е „спасителят“. Някога оправяхме двойките с химикалка, сега оправяме биографии с ChatGPT и снимки, на които кандидатът уж е при миньорите в мина „Република“.
Инструментът се смени. Целта не.
И най-лошото е, че и в двата случая — и в училището, и на изборите — ние го допускаме, защото ни е удобно. Родителят се радва, че детето има висок успех, макар да знае, че не го заслужава. Избирателят се радва, че кандидатът му говори хубаво, макар да знае, че няма да го изпълни. Искаме шестицата. Не искаме знанието зад нея.
Операция „Шестица“ в училище свърши с проверка. Операция „Шестица“ на президентските избори ще свърши с още четири години разочарование, ако пак търсим кой да ни хакне оценката, вместо кой да ни научи на урока.
Въпросът не е дали могат да ни хакнат дневника. Могат.
Въпросът е дали ще им позволим да ни хакнат и главата.
