15 септември. По стара традиция трябва да ударим камбаната, да напишем патетично есе за развълнуваните първолаци, за жадните за знание очички, за учителя с тебешира, за вълнуващия 12-годишен период на опознаване на природата, на науката, на света.
Бошлаф! Пълен бошлаф, който вече никой не вярва, но всички го рецитират.
Защото образованието днес не е трепет. Образованието днес е сметка за плащане. Една огромна, непосилна сметка, която получаваш още преди детето ти да е прекрачило прага на школото и която плащаш до последния ден на 12-ти клас.
Погледнете ги днес пред училищата. Първолаци на по 6-7 години, облечени в костюмчета и официални рокли, все едно са абитуриенти, а не деца, които отиват да се учат да пишат „А“ и „Б“. Букети за по 80 лева, раници за по 300, несери, пълни с маркови моливи. Това не е празник на знанието, това е модно ревю на родителската суета.
И това е само капарото. След това започва истинското, ежемесечно вадене от джоба. Учебници, които уж са безплатни, ама помагала, тетрадки, атласи, сборници. Фонд на класа, фонд на училището, за ремонт на кабинета, за щори, за климатик, за интерактивна дъска. За подарък на госпожата за 15 септември, за 8-ми март, за края на срока, за Коледа, за рождения й ден. За частни уроци, защото в час не се учи нищо.
Всичко е пари. Абсолютно всичко. Това важи и при лекаря, и при даскала. Безплатното образование и безплатното здравеопазване са двата най-големи мита, с които ни залъгват от 35 години. Едното те убива бавно, другото те прави прост. И за двете си плащаш солено.
А училището като институция? То се превърна в най-голямата сцена за избиване на комплекси. И не на децата, а на родителите им.
Целта вече не е детето да научи нещо. Целта е да се демонстрира „класа“. Да го докараш със скъпата кола до входа на школото, да слезеш, да се огледаш кой те гледа. Да сложиш в ръката на 7-годишното най-новия айфон за 2000 лева, за да може в междучасието да не слуша какво е станало в час, а да цъка в Тик-Ток. Да го облечеш с маркови парцали, за да може то, малкото, да гледа лошо и злобно съученика си, чиито родители не могат да си позволят същото. Да отгледаш още от първи клас фалшиви хора с фалшиво поведение, с фалшиви усмивки и истинска злоба.
И в този театър на абсурда учителят каква роля има? Ролята на досадника. На някакъв досаден чичка или леличка, която застава пред дъската и иска и да ги изпитва, представете си. Иска и да мълчат в час, и да пишат, и даже – о, ужас! – да са в клас. Той е последната пречка пред пълното безобразие. Затова и никой не го уважава. Нито децата, нито родителите. Защото как да уважаваш някой, на когото му плащаш 1200 лева заплата и го мислиш за неудачник?
И после се чудим защо няма дисциплина. Защо няма уважение. Защо едно дете ще стане и ще напсува даскала и ще му се размине. Защо ще удари съученика си и пак ще му се размине.
Отговорът е много прост, но е неудобен.
Когато липсват първите 7 години на възпитание вкъщи, не можеш да очакваш училището да ги навакса. Не можеш. Това е биологично и социално невъзможно. Семейството възпитава, училището учи. Толкова е просто.
Не му е работа на училището да ви възпитава децата на дисциплина, на уважение към по-възрастните, на това да не се хвърлят хартийки по земята и да казват „добър ден“. Това трябва да го получат от вас. Ако вие вкъщи сте ги оставили пред таблета и телефона, ако сте им показали, че всичко се купува с пари и с връзки, ако сте им внушили, че са център на вселената и всички други са им длъжни – какъв резултат очаквате на 15 септември?
Не му е работа на даскала да бъде баща и майка. Неговата работа е да ги научи да четат, да пишат, да смятат. Да бъдат грамотни.
Само че и в това се проваля. И то катастрофално. Защото едно дете, което не е научено на дисциплина вкъщи, няма как да бъде научено на наука в училище. Двете вървят ръка за ръка.
И така кръгът се затваря. Плащаме скъпата сметка, гледаме скъпия театър, а накрая получаваме неграмотни, но много „класни“ деца, които знаят какъв е последният модел айфон, но не знаят къде е Странджа на картата.
Честит първи учебен ден! Отворете си джобовете широко. Представлението започва.
Коментарът е генериран от изкуствения интелект специално за в. „Съперник“
