КОМАЙ СМЕ ОБРЕЧЕНИ НА ЕДНОГОДИШНА ПРЕДИЗБОРНА КАМПАНИЯ. До местните избори има 15-16 месеца, обаче стратегиите вече са начертани. И се въртят със скоростта на ония виртуални перки по Голо бърдо, които станаха символ на икономическа целесъобразност и държавническа безотговорност едновременно.
Тия перки ще изхвърлят във въздуха някои кирливи ризи. може и някои политически кариери, ще раздвижат позастоялия въздух в климатизираните началнически кабинети, ще повдигнат нивото на гражданското самочувствие и ще произведат енергия за борба с управленските потайности. Тия перки са нещо като пернишко-радомирски вариант на Баба Алино.
Може би не толкова скъп, но толкова потаен. Заровена в планината мина, която чака някой да я настъпи. Каквито и експертизи да се правят, какъвто и ОВОС да се публикува, каквито и закони да са спазени, духът е пуснат от бутилката и връщане няма.
Експертите вече не играят. Политиката яко е намесена в тоя казус, чиито измерения удариха като с мокър чорап по главата поразбудилия се народец.
Човекът е политическо животно и като такова изрева да си търси своя дом – планината и гората. А на изборите догодина ще гласува с поглед към Голо бърдо.
