Непалци, индийци, сирийци ще ги правим българи…

Непалци, индийци, сирийци ще ги правим българи…

Непалци, индийци, сирийци. Тези думи вече не са екзотика от новините за далечни страни. Те са реалността на българските строежи, на хотелите по Черноморието, на складовете край Пловдив и София, на кравефермите и оранжериите, където отдавна няма кой да работи.

Бачкат като луди. За нашата минимална заплата или малко отгоре. За нас това са пари, с които едва се оцелява до края на месеца. За тях обаче, по стандартите на родните им места, това е като манна небесна. С тези пари издържат цяло семейство в Катманду, в Пенджаб или в разсипания от война Алепо. Пращат ги у дома и там стават хора. Децата им ходят на училище. Родителите им имат лекарства. Къщата им има покрив.

И да, нека си го кажем честно, без лицемерие: повечето от тях не мечтаят да умрат в България. Мечтаят, веднъж узаконени като работещи тук, да драснат веднага щом може към някоя западна европейска страна. Там няма да са на българска минимална заплата, там ще са с едни редици по-напред. Германия, Холандия, Франция, Испания. Там е истинската цел.

И какво толкова? Това правехме и ние, когато заляхме Западна Европа през 90-те години на миналия век като икономически емигранти. Нищо ново. Светът така е устроен.

Спомнете си. Спомнете си онези автобуси, пълни с българи, тръгнали с по един сак към неизвестното. Спомнете си как нашите мъже и жени спяха в бараки, по мазета, в паркове, в коли, на по 10 души в една стая, за да спестят наем. Как ядяха колкото да не умрат – хляб, маргарин, най-евтините консерви, само и само да могат да пратят някое евро у дома на близките си. Принудени бяха да мизерстват, да търпят унижения, да работят най-тежката, най-мръсната, най-нископлатената работа, която германците, гърците, испанците, италианците не искаха да вършат.

Ние бяхме точно тези „ийци“ за тях. Българици. Ние бяхме тези, които пълнеха празнотата от работни кадри у тях. И те ни гледаха със същата смесица от нужда и презрение, с която днес ние гледаме непалеца на строежа и сириеца в кухнята.

Всеки търси в стремежа си за по-добро лично състояние и на семейството си, по-добри доходи. Това не е престъпление. Това е човешко. Това е най-човешкото нещо на света – да искаш детето ти да живее по-добре от теб.

В този смисъл, не чакайте онези милиони българи от началото на Прехода да се завърнат у нас. Тепърва няма да стане. Не се лъжете от патриотични речи по празници и от предизборни обещания за „завръщане“. Това е приказка за наивници.

Те идват веднъж-дваж в годината да си видят родата, да пооправят нещо по имота си тук, да си починат две седмици на морето, което за тях вече е евтино, и пак беж! към Западна Европа. Защото там е животът им. Там са и децата им, а вече и внуците им.

И ето най-болезненото: тези деца и внуци вече дори не знаят и български език или много скромно. Казват „добър ден“ и „бабо“ и дотам. Не знаят традициите, празниците почти. Не знаят какво е Коледа по български, какво е Гергьовден, какво е да се хванеш на хорото. Имаме стотици хиляди български деца, които не са вече българи. Интегрирани са в тамошните общества. Те са германчета, испанчета, англичанчета с български фамилии, които звучат странно за съучениците им.

Ние изнесохме България навън. Изнесохме младите, здравите, работливите. Оставихме тук пенсионерите, болните и тези, които не можаха да тръгнат. И сега се чудим защо няма кой да работи.

А ние пълним липсите с непалци, сирийци и още какво ли не „ийци“!

И ще продължаваме да ги пълним. Защото без тях ще спрат строежите. Ще затворят хотелите. Ще останат празни оранжериите. Ще няма кой да ти донесе пицата, да ти измие колата, да ти гледа болната майка.

Въпросът не е дали ги искаме. Въпросът е дали ще ги приемем като хора, каквито ние искахме да ни приемат навремето там, или ще ги мразим, както нас ни мразеха някои там.

Защото историята се повтаря. Само ролите се сменят. Вчера ние бяхме емигрантите, които спят в парковете. Днес ние сме домакините, които гледат как други спят в парковете.

И ако не го разберем това, значи нищо не сме научили от собственото си изгнание.

META AI